Лечебните свойства на билката Lycium barbarum /Лиций, Мерджан, Годжи Бери/ са познати в Китай от хилядолетия. Древната медицинска книга “Трактат за билките и техните свойства” (“Яо син лун”) отделя специално внимание на Мерджана. В нея пише, че плодовете му “възвръщат запасите на телесните течности, успокояват духа, освежават и проясняват тена на кожата и укрепват очите”. В друга класическа китайска книга “Билки и хранолечение” (“Шъ ляо бън цао”) се казва, че Мерджанът “укрепва мускулите и сухожилията, предпазва от настинки и води до дълголетие.” Поетът Лю Юйси от династия Тан (618-907) възхвалява чудните ефекти на билката в поема за Мерджана. В нея пише, че дори водата от кладенец в близост до растението може да помогне на хората да постигнат дълголетие.
Един от най-известните лекари и фитотерапевти в историята на Китай, Ли Шъджън, в знаменития си труд “Основи на Фармакопедията” (“Бън цао Ган му”) от 1578 г. споменава, че жителите на село Нанчю имат навика да ядат плодове от Мерджан и почти всички са дълголетници.
Всъщност, Мерджанът допринася не само за дълголетие, но често е свързван и с красотата. В миналото девойките от знатните фамилии са пиели чай от Мерджан, за да изглеждат по-млади и по-красиви. Мъжете пък са използвали Мерджана за засилване на половите сили. Не случайно в Китай има поговорка: “Който отива на дълъг път далеч от вкъщи, да не взима Мерджан със себе си”.
